Слънцето направо ще запали кожата ми...но не е наприятно. Морският бриз е прохладен и влажен. От известно време съм в лодката и сърцето ми вече се успокоява от притока на адреналин. Няма нищо особено, излизах в открития океан с моя водач вече няколко пъти, този път той ме остави сам. Човека си има достатъчно работа в хотела, но въпреки това винаги беше много услужлив да излезем с лодката. Е, даже не става дума за открит океан, защото острова е може би на не повече от два километра, но имайки предвид неопитното ми за морските разстояния око, може би и по-малко. Виждат се няколко човека по плажа - водолази любители, деца шляпащи в малките разбиващи се в почти хоризонталния плаж вълни. Обръщам се към хоризонта и виждам купести облаци плуващи ниско като пелена над по-далечния край на острова. Още по-ниско въздухът вече става синьо сив от изпаряващата се вода и може би наближаващия пороен дъжд придружен с лека буря. Горната част на облаците е снежно бяла и на фона на помътнелият от далечината бряг стояха като заснежени хребети на хълмовете под тях. На югоизток видях самия край на плажа, завършващ с малки скали и хълмове плътно покрити с гъста растителност. С огромно удоволствие бих се разходил там, сам, за да ходя бързо и са прескачам ловко камъните и храстите, за да мога да имам време да видя по-голяма част от острова. По-добре сам, без компания. Тук няма много пътеки, а придвижването в тази джунгла би могло да бъде доста опасно. Няма да го направя естествено - въпреки, че зад гърба ми е хотелът, разположен почти централно на плажа, по-голямата част от острова тук е дива, гъмжаща от хиляди видове отровни насекоми, влечуги и какви ли не хищници, джунгла. Самият хотел е като построен от някакви местни племена. Имам чувството, че е целият от бамбук и палмови листа. Но само така изглежда, защото четирите му звезди са бих казал - платинени. Така, естествено се вписва в пейзажа, че ако го нямаше точно там, просто нямаше да бъде същото. Пясъкът на плажа е толкова бял и искрящ, че заслепява. Ивица, по протежение на цялата лагуна, дължината може би е ....не знам, огромен е...водата кристално бистра отразяваща най-прекрасния светло син нюанс на небето, с леки зеленикавожълти оттенъци в плитчините и по-тъмни зелено кафяви петна при микро рифчетата.
Разбира се, че ще съм развълнуван. Моя водач ми остави собдствената си лодка, аз се намирам на няколко километра от брега, а свистящият в ушите ми бриз напомня, че океана не е място за експерименти. Поглеждам на изток, по посока открития океан, където цветовете от леки електрикови оттенъци отстъпват на тъмносиньо и виолетово, докато не се стигне до най-тъмната лента откъсваща морската синева от, вече покритото със значителна, но тънка и доста переста облачност, небе. Знам, че ако продължа още малко мога да изгубя острова от очи и тогава няма да бъде забавно. Не, не съм от безрасъдните, които искат да се доказват постоянно, по-скоро разумно настроен за приключения, а и знам, че колкото и да ми се възхищават околните, пак оставам почти враждебно критичен към себе си.
В тези води има акули, но това още повече допринася за вълнуващото ми преживяване. Продължавам напред...не съм пушил от седем дни и не ми липсва особено, странно, как елементарно се доказва, че зависимосста е просто психологическа...поемам дълбоко въздух,искам да усетя дълбоко в ноздрите си  влажния, пропит с аромата на океана въздух.....
.....Вместо това усещам като силен удар в носа, вонята на офисния ароматизатор, примесен с синтетичната смрад на току що залепен мокет и боядисани стени, само леко омекотен от изхвърления от вентилаторите на компютрите нагорещен въздух, с мирис на загряти платки и трансформатори от захранващи блокове. Поне е тихо,...тръсвам леко глава, но пред себе си вече виждам само безкрайната синева на океана от снимката на десктопа ми, в комбинация с дразнеща рефракция на луминисцентната лампа от тавана над мене....

Тъкмо да попитам за името на острова и... изненада :)

Чудесно написан разказ! Поздравления !